Когато си получих графика за миналия месец с изненада установих, че имам полет до Шанхай. Вече бях “опознал” центъра на града от няколкото си посещения там и реших този път да посетя будисткия храм Донглинг (Dongling), който, всъщност... не е в Шанхай, но фигурира като една от забележителностите на източния дракон в интернет страницата на уикитравел. Храмът се намира в град Жужинг (Zhujing), който е в близост до Шанхай, подобно на Банкя или Костинброд в София. Предвид размерите на далекоизточния гигант, разстоянията са малко по-дълги, отколкото в София, но ако човек наистина е решил да отиде там където иска, уверявам ви, властите са се погрижили да има бърз, добре организиран и лесно достъпен откъм цена и указания градски транспорт. Най-лесният начин да се стигне до града, в който се намира будисткият храм е с метрото на Шанхай и с един междуградски (селски) автобус от рода на този, който можете да хванете за Банкя от метростация “Сливница”, принципът е същият. И така в зависимост от това къде сте отседнали в Шанхай можете да хванете метрото до станция Lianhua Rd. намираща се на Линия №1. Хващате влака в посока Xinzhuang. В моя случай, тъй като имах една смяна на линиите на метрото в центъра на града, цялото пътуване от моята станция до Лианхуа ми отне около час и половина. Хубавата новина е, че ако искате да смените линиите не е нужно да излизате от метростанцията и да ходите до друга метростанция, както е в Париж например, а може да смените дестинацията без да напускате станцията на метрополитена.


  Когато стигнете до станция Лианхуа веднага ще забележите, че се намирате в покрайнините на града. Сградите са познатите ни панелки, в интерес на истината малко по-добре поддържани, заобиколени от голяма улица, която води извън града. Автогарата, където спират автобусите е точно до метростанцията, може би, на около 5 минути ходене пеша. Оттук нататък обаче започват и трудностите. Всичко е написано с китайски йероглифи и транслитерирано с латински букви. Ще е много трудно, ако не и невъзможно, за един заблуден човек да се оправи наоколо, тъй като много малка част, да не кажа никой, от обикновените китайци не говори английски език. Затова е от голяма полза ако накарате някой местен, който поназнайва малко английски, служителите в някой хотел например, да напишат някои услужливи за Вас фрази на лист хартия. Така аз бях накарал човека на рецепцията в хотела да ми напише как се пита дали автобусът отива до гр. Жужинг и дали автобусът отива до метростанция “Лианхуа”, за да мога да отида и да се върна. Това наистина бе от голяма полза, заработи мигновенно. Китайците изглеждат груби и невъзпитани, но когато видяха бележката с китайските им знаци, веднага омекнаха и човек може да види широка усмивка на лицето и в очите им, готови да помогнат... Вярно, за тях е смешно как един европеец ходи наоколо показвайки им бележка с преведени фрази, но това не е от значение, тъй като Ви върши работа и в крайна сметка стигате там, за където сте се запътили, хахахахаха... Сега разбирам как са се чувствали западноевропейците в началото на 90-те години когато всичко беше на кирилица, а е трябвало да стигнат някъде. С тази разлика, че много малко от нас биха помогнали безкористно, хахахаха... Не че съм против кирилицата, напротив, гордея се с нея, но все пак трябва и да сме гостоприемни без да отстъпваме от традициите си. Имайте предвид, че от автогарата тръгват поне пет автобуса за различни градове и е важно да хванете този, който върши работа на Вас. Иначе може да се озовете в някое съседно на Шанхай градче. 


  И така, веднъж в автобуса, настанете се удобно, защото цялото пътуване трае около час. Автобусът няма климатик, а седалките са покрити с найлон, но това няма никакво значение, пътуването е кратко и стигате до там където сте си наумили. Автобусът спира на няколко спирки преди да достигнете града, където се намира храма. Вие трябва да слезете на последната спирка, която е и голяма автогара, където пристигат и от където заминават много автобуси. Храмът се намира на около 10 минути ходене пеша от автогарата. Цялото придвижване от Шанхай до него ще Ви отнеме около два часа и половина.
          Поемам по улицата до автогарата и изведнъж се открива първата гледка към храма...


  Храмът е бил построен по време на Династията Юан през 1308 година, но многократно е бил разрушаван и опожаряван вследствие на многобройни конфликти и войни. Храмът е посветен на Гуан Ин, просветеният бодхисатва, посветен на състраданието. През 1987 година останките на храма са били включени в списъка на културното наследство на Шанхай. Така в периода между 2004 и 2007 година храмът е бил изцяло реставриран и обновен.  Посещението му не е безплатно. Не си спомням точно, но мисля, че входът беше около 10 юана. Преди площада пред храма има река, която трябва да се прекоси и която ме впечатли и реших да й направя снимка.


                Храмът е отделен от града с дувар. Вратата, през която може да се влезе в него е доста внушителна, окрасена с позлатени куполи и окрасена според типичните китайски традиции. Наистина много ме впечатли.


                Веднъж преминали пред внушителния вход се озовавате в малък двор точно пред храма, в който има статуя на Буда в едно изкуствено езеро пълно с риба, а точно зад нея са и основните здания на храма.





  На различни места в Азия съм виждал тази склонност да се придават човешки качества на различни животински същества. Те могат да мислят, говорят и участват в живота на хората. Не престават да ме удивляват и да предизвикват интерес в мен. Пример за подобна традиция е Банкок и статуите в Големия дворец в тайландската столица, за който ще разкажа в някой от следващите ми постинги...
             Много ме впечатляват и свещниците, където китайците оставят традиционните за тях свещи за молитва към Буда... Има нещо магично в тях...





               Скоро видях една врата, която водеше към висока статуя на Буда поместена в едно от централните помещения на манастира. Тук може би е и мястото да отбележа, че манастирът все още действа и в него живеят монаси. И така, отправих се към високата врата, през която може да се премине и да се влезе в помещението със статуята на Буда...


   
  Веднага след като се влезе в зданието се открива тази гледка...


  Мен поне подобна гледга ме впечатли. Човек се смайва как това нещо е било построено много преди да се родим, съществува днес и ще продължи да съществува и много след като си отидем от този свят. Когато си помисля подобно нещо, автоматично се изпълвам с уважение и се стремя да науча нещо от него, да ми послужи, за да стана по-добър и приемащ различията човек... Когато човек се иправи пред подобно нещо го побиват тръпки. Същото чувство ме обзема и когато вляза в "Св. Александър Невски" в София и си помисля колко много поколения българи са преминали от там със своите си проблеми и тегоби, колко епохи за държавата ни са преминали, но храмът си стои и ще продължава да стои в центъра на София... Тогава наистина се усещаш просто като един гост... от теб обаче зависи дали ще си добър или не чак толкова добър, хахаха...
              Излезнах навън и продължих разходката си из манастира, бях решил да се кача до главата на Буда, която се виждаше на хълма над постройките...


              Влезнах и в останалите сгрради на комплекса, където имаше още статуи на различните буди.

                 
  Така започнах да се изкачвам по стълбите към голямата статуия на Буда разположена точно над манастирските спални помещения...

 
 

 
  След като се нагледах на Буда и неговите многобройни изображения и състояния вече се приготвих да слизам надолу към двора на манастира, за да хвана автобуса обратно към центъра на Шанхай. Когато слезнах в двора видях и монасите в типичните им оранжеви будистки одежди, които бяха наизлязли и се грижеха за манастира... Трудно можеш да видиш български поп превил гръб пред някоя църква да сади дръвчета или да поставя кошчета...


 
  Преминах отново по малкото мостче над канала около дувара разделящ манастира от останалата част на града...




 

               Така завърши и поредното ми посещение на Китай, място което не спира да ме изумява със своята култура, традиция, но и със силния си порив за развитие и просперитет.  

Благодаря! :-))

Прекрасен постинг. Китай е много красив.Мечтата ми е да посетя Китай и да видя тези забележителности.

Много си добър в разказите за местата ,където си бил! А ти си бил и ще бъдеш на много далечни и интересни места...С нетърпение очаквам
следващите ти пътеписи!

Все съм си мислил, че дувар се използва само за каменна стена... Някак си не подхожда на тези стени там..

"Посещението му е безплатно. Не си спомням точно, но мисля, че входът беше около 10 йоана."

Това малко не го разбрах...10 юана може да са смешни пари, но не е баш безплатно.
Иначе е готино, добре правиш, че посещаваш такива места.

Благодаря за безплатната разходка.Благородно ти завиждам,че си бил в Китай.Поздрави!

Благодаря ти за уточнението. Искрено се извинявам за допуснати правописни грешки или логически неточности. Те вече са поправени. Моля за извинение за неудачно изполваните сравнения (от научна гледна точка), в случая с дувара, но се опитвам да сравнявам нещата с български познати явления, за да се създадат представи сред хора, които не са специалисти по архитектура, а просто искат да се разходят... Благодаря ти за конструктивния коментар. Лек и успешен ден!

Благодарение на вас. Видях невероятни забележителности който никога нямаше да видя .Благодаря.

Aaa aз за дувара не се заяждам. Просто част от детството ми мина в Родопа планина и там съм виждал тези дувари от наредени камъни... За едни селска работа, за мен красива гледка, знаеш как е... И така с годините си ми е останала представата какво е точно дувар, а то навярно си означава точно стена на турски.

Митко никога не казвай никога брат. И аз така виках някога. Оказа се, че не съм прав. Дерзай!