Спомням си че бях в шести клас, дете на тринадесет години, когато започнах да изучавам английски език в училище. Още си спомням и името на поредицата от учебници, по които учехме – Discovery, на български се превежда “Откритие”. Сега, петнадесет години по-късно, си мисля колко находчиво авторският състав е избрал това име. Скоро в главата ми, наред с новите думи и изрази, започнаха да се изсипват толкова много имена на английски градове и местности, че нямаше как детското ми въобръжение да не се развинти. Скоро започнах да си мисля и да си представям как живеят хората в градове и местности като – Лондон, Кембридж, Уелс, Нюкасъл... Обичах да разглеждам картата на Обединеното кралство и на света и да разучавам къде се намират градовете, на какви области са разделени държавите и така неусетно се изнизваха часовете, както се оказва сега, правейки първите си “открития” из този широк и интересен свят. Не знам дали точно тогава за първи път съм чул името на града Нюкасъл, но петнадесет години по-късно, ми се отдаде възможността да го посетя. За онези, на които географията в училище не им е бил любим предмет, а и за онези, които са били спецове по този предмет, но преди повече от десет години, хахахахаха, ще припомня, че градът се намира в северна Англия, на източното крайбрежие, точно срещу Скандинавския полуостров. Ако при споменаването на името на града в главата Ви се появяват космополитизмът, блясъкът и размерите на Лондон, недейте да си създавате грешни впечатления. Нюкасъл е малък град, даже по-малък от София, населението му е около 300 000 човека. Въпреки това, той има своето очарование. Градът е административен център на общинското графствто Тайн и Уиър. И така, веднъж озовали се в центъра на Нюкасъл, всичко се оказва около вас. Ще са Ви нужни най-много около три часа, за да обходите спокойно и да направите снимки на центъра на града. Най-добрият начин да разгледате центъра е като се разходите пеша из него. Сред забележителностите са: 1) река Тайн, около която има алея за разходка, 2) мостът на р. Тайн, който е един и от символите на града, 3) Мостът на милениума, построен в доста футуристичен и съвременен архитектурен стил, 4) останките от средновековната крепост построена през XI век от Уилям Завоевателя, 5) паметникът на Чарлс Грей, британски министър-председател от средата на XIX век, който е автор на законодателни промени в избирателните закони от 1832 година, в резултат на които кръгът на представените в Парламента групи от население се разширява. Интересен факт е, че чаят Earl Grey е кръстен на него, тъй като той го е популяризирал в Англия след като го е получил като дипломатически подарък, 6) катедралата “Свети Николас”. Имайте предвид, че в града духа силен вятър, който на моменти може да е много студен. Въпреки че температурите не падат до невъобразимите софийски минусови нива, този вятър изостря чувството за студ, така че проверете прогнозата за времето преди да излезете на разходка из града и си вземете ръкавици, шал и шапка... Взех автобуса от хотела, където бях отседнал и след няколко минути се озовах в центъра на града, точно до самия паметник на Чарлс Грей. Той се превърна и в отправна точка на моята разходка из града. Точно до този паметник има един голям мол, където има магазин на Marks&Spencer, откъдето можете да се снабдите с минерална вода и сандвич за часовете, които ще прекарате в мерене на улиците. 




  От южната страна на паметника на Чарлс Грей се намира Грей стрийт (Grey Street). Ако поемете надолу по нея можете да видите внушителната, поне за мен, сграда на Театър Роял (Theatre Royal). Тази улица е била избрана за една от най-красивите във Великобритания от слушателите на радио ББС 4 през 2002 година. Дали е така, оставям Вие сами да прецените.










  Ако свиете в една от преките, по Mosley St, можете да видите традиционните сгради в английски архитктурен стил на Cloth Mkt, които винги са били интересни за мен, а в края на улицата се намира и катедралата “Свети Николас”: 





                Малко след катедралата се намират и останиките от средновековната крепост на Нюкасъл, построена от Уилям Завоевателя и която е дала името на града. На английски “замък” е “castle”, а градът се нарича Newcastle. Останките от крепостта и двореца са много малки и могат да се обходят за по-малко от десет минути и посещението им е безплатно. 










  Ако се върнете на Grey Street и поемете надолу към реката ще видите мост, който е доста нов, и по който днес се движат влакове свързващи централната железопътна гара на града с останалите населени места около Нюкасъл, но който е построен в типичен английски архитектурен стил и запазва изгледа на улицата. Веднага след като преминете този мост можете да видите и мостът на р. Тайн. 








  Веднъж стигнали до реката, около нея има алеи за разходка. По тях можеха да се видят най-вече туристи, може би защото и времето не беше толкова подходящо за разходки, но дори и в този зимен ден, Нюкасъл ми се стори уютен и приветлив град на северна Англия. 







                 Малко след мостa на р. Тайн, може да се види и този на Милениума, построен във футуристичен стил, а точно до него и центъра за съвременно изкуство.



                  След като се поуморих от разходката си по алеите около реката, реших да се предвижа към автобусната спирка, от където мислех да взема автобуса, за да се върна обратно в хотела. Вместо това, бродейки из улиците на града, попаднах пред една много симпатична баптистка църква, за която научих, че се казва “Свети Иван” (St John). 





                В близост до нея поемайки по Newcastle Street се намира и неотменния за всеки град китайски квартал, с неотменната Китайска арка, на която направих няколко снимки. 





Неусетно беше започнало да се свечерява и отидох в съседния Мол, за да си купя нещо за ядене и се запътих към автобусната спирка. Така и завърши и моето второ посещение в родното място на Стинг, да правилно прочетохте, тук е роден певецът Стинг. Може би малкият закътан градец изникнал на бреговете на Тайн са повлияли по някакъв необясним начин на него и творчеството му...  

   

Много ми харесаха текста и снимките.Благодаря!

Много хубаво разказваш!

Благодаря Ви за хубавите думи. Радвам се, че Ви харесва и че всъщност блогът изпълнява предназначението си - да пътуваме заедно!