Постинг
03.05.2012 15:52 -
Манила - поглед към югоизточна Азия!
Автор: travelaround
Категория: Туризъм
Прочетен: 5205 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2012 15:55
Прочетен: 5205 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 03.05.2012 15:55
Да си кажа честно, преди да ми се наложи да започна да пътувам често, познанията ми за югоизточна Азия бяха доста ограничени. Да, бях чувал, и горе-долу си представях къде се намират страни като Тайланд, Южна Корея, Япония..., но затова пък бърках страни като Малайзия, Индонезия, Филипините, Лаос, Макао... Може би поради факта, че всички те са островни или държави-архипелази, някак си границите им се размиваха и за мен те бяха все едни и същи.
Откакто започнах да пътувам и ми се наложи да общувам с хората населяващи тези държави, вече знам, че държавите и хората са близки, но съвсем не са еднакви по манталитет и държание. Да кажеш на един малайзиец, че той е същият като един филипинец е считано за голяма обида. Скоро си дадох сметка, че югозиточна Азия прилича много на източна Европа. Да, има сходни черти между народите населяващи георгафския район, но те са различни. Така, както сърбин не означава българин, или руснакът не е поляк... Боже опази да ги сравниш, може да стане още една война. Затова ако говорите с тях избягвайте такива обобщения.
И така, този път се бях отправил към Филипините и по-точно – столицата Манила.
Филипините са островна държава, намираща се южно от Китай и северно от Индонезия. Както повечето от държавите в тази част на азиатския континент и те не са били пощадени от повратностите на историята и съдбата. Първоначално са били колонизирани от Испания като бързо местното население приема католицизма и започва да говори испански език. Дори и днес, филипинците са силно вярващи католици, за които семейните ценности и състраданието стоят високо в ценностната им система, нещо което до преди време е било валидно и за Испания. Дори първата конституция на страната е била написана на испански език.
След Испанско-американската война от 1898 година обаче, Испания губи последните си колонии – Куба, Пуерто Рико и Филипините. Те преминават под американска власт. До 40-те години на XX век страната, поради стратегическото си положение в подстъпите на азиатския югоизток, е била американски протекторат, управлявани директно от САЩ посредством назначаван от американския президент губернатор. След като преразпределението на света след Втората световна война приключва и започва Студената война, Филипините изгубват своето стратегическо положение за САЩ, тъй като последните избират Хавайските острови и о. Гуам за пристанища на своя тихоокеански флот, тъй като са сравнително по-малки по територия и население и, разбира се, по-евтини.
Поради това на Филипините е позволено да изберат пътя на независимостта. Като че ли “американският” период от историята им не е на голяма почит сред тях, тъй като ако говориш с някой местен и споменеш Испания, очите им блясват и споделят въодушевено, че и те разбират чат-пат испански език. Ако споменеш САЩ, или не знаят нищо, или не говорят изобщо.
И така, моята разходка из Манила вече можеше да започне. Градът условно е разделен на две части – в първата се намират лъскавите офис сгради, моловете и заведенията за бързо хранене и ресторантите, а във втората част – представителните сгради на властта и историческия център на филипинската столица. Когато става въпрос за исторически център, недейте да си представяте добре боядисани, спретнати и осеяни с указания за туриста части на града. Всъщност в т.нар “историческа част” ще забележите много бездомни кучета, хора и деца, ще усетите всевъзможни миризми и, ако сте от бялата раса, ще бъдете обект на голям и не винаги здрав интерес..., но, помнете, вие си имате цел. В онзи ден целта за мен бе да посетя Интрамурос (Intramuros). На испански език това би звучало “Entre Muros”, което грубо се превежда “между стените”. Всъщност това са останки от града, в който са отседнали първите испански колонисти в страната. Той е бил седалището и основното ядро на испанската власт във Филипините. В него по интересн начин се сливат католическите архитектурни традиции, с тези на местното население. Там се намират и забележителности като: 1) Fort Santiago, някога офис на военните части на испанското правителство, 2) Postigo del Palacio, Santa Lucнa - останки от някогашен дворец, пред който е бил екзекутиран и един от борците за национално освобождение на страната. Поради това паркът около останките от двореца е кръстен Парк Ризал, на негово име, 3) Baluartillo de San Josй and Reducto de San Pedro, 4) католическата катедрала на Манила, която е и най-голямата по размери и важност действаща католическа църква в страната.
Естествено, най-лесният и евтин начин да се предвижите из града е местния градски транспорт. Естествено винаги съществува и опцията да хванете някое такси, но то е значително по-скъпо от градския транспорт. Таксиметровите шофьори включват брояч и трябва да си доста заблуден турист, за да те излъжат. Аз естествено предпочетох да хвана метрото. Метрополитенът в Манила е над земята и наподобява трамвай. Съществуват две линии, които опасват почти всички части на града. Линиите се казват – MRT и LRT.
Аз трябваше да се кача на LRT 3 от Ortigas Station и да стигна до последната станция, където трябваше да сменя линията и да се кача на LRT 1 и да слезна на Central Station, точно срещу която се намира и Intramuros.
Метрото е доста използвано от местното население и поради това претъпкано.
Ако се чудите до колко сигурно е то, направи ми впечатление, че също както в Китай и тук на входа на всяка метростанция има охрана с метални детектори, които проверяват чантате на хората. Не само те преминават през детектор за метал, но и служителят на входа на станцият кара хората да разтворят чантите си. Наистина се очудих защо има такива драконовски мерки за сигурност точно в Манила, но след като говорих с мои колеги-филипинци ми казаха, че в южната част на страната съществува една терористична организация наречена Абу Саяф, която не е много активна в момента, но е имала печална репутация в миналото. Проблемът е, че в южната част на страната има компактно мюсюлманско население, което иска независимост от останалата част на Филипините.
След около четиридесет минутно пътуване с метрото, стигнах до Central Station, където се намираше и моята цел – Интрамурос.
Прекосих улицата разделяща Централната гара от историческия комплекс и направих пътьом няколко снимки...
Малко преди да вляза в историческия център се разкри подобна гледка... сега предполагам можете да си представите за какво става дума, когато ви споделих, че там споменаването на обект с историческа стойност означава да бъде потънал в мръсотия и боклуци...
И така, малко след като преминах тези нечистотии, пред мен се откри и входа към някогашната крепост и седалище на испанската власт в страната...
След като се премине през тази входна част на крепостта се стига и до останките от някогашната крепостна стена, която дели вътрешния град от останалата част на някогашна Манила...
Веднъж прекосили някогашната крепоста стена се озовавате във вътрешната част на крепостта, където и до сега изглежда живеят хора и се намират сградите интересни за туристите, които споменах в началото на пътеписа...
Неусетно се достига и до църквата Свети Августин, която е и една от забележителностите на историческия център на Манила...
Малко след като се подмине църквата Свети Августин се достига и до Катедралата на Манила, която е и най-голямата католическа катедрала в страната...
Катедралата ми направи добро впечатление и ме заинтригува. Затова си направих и труда да я посетя отвътре и да направя, разбира се, и няколко снимки.
Пред Катедралата на Манила се намира и сградата, в която се помещава префектурата на града...
След като се премине през тази част на Интрамурос се достига до Fort Santiago и Паркът Ризал. Прави впечатление, че някои от сградите в комплекса на Fort Santiago все още се ичползват... Тази сграда например е все още щаб на Военноморските сили на Филипините:
Точно срещу тази сграда използвана днес от Военноморските сили се намира и входът към Fort Santiago. Преди да се достигне до руините от времето на първите колонисти в града се преминава през Парка Ризал.
Постепенно се достига и до останките от арката на Fort Santiago:
От вътрешността на историческия комплекс се открива и гледка към реката пресичаща столицата Манила:
След като обходих Интрамурос, тръгнах обратно към хотела, но по пътя обратно към града се откриваха подобни гледки…
Накрая достигнах и до хотела, който беше разположен в бизнес района на Манила, който изглежда така…
Така завърши и моята разходка из този интересен азиатски град, който явно бе и град на големи контрасти.
Метрото е доста използвано от местното население и поради това претъпкано.
Ако се чудите до колко сигурно е то, направи ми впечатление, че също както в Китай и тук на входа на всяка метростанция има охрана с метални детектори, които проверяват чантате на хората. Не само те преминават през детектор за метал, но и служителят на входа на станцият кара хората да разтворят чантите си. Наистина се очудих защо има такива драконовски мерки за сигурност точно в Манила, но след като говорих с мои колеги-филипинци ми казаха, че в южната част на страната съществува една терористична организация наречена Абу Саяф, която не е много активна в момента, но е имала печална репутация в миналото. Проблемът е, че в южната част на страната има компактно мюсюлманско население, което иска независимост от останалата част на Филипините.
След около четиридесет минутно пътуване с метрото, стигнах до Central Station, където се намираше и моята цел – Интрамурос.
Прекосих улицата разделяща Централната гара от историческия комплекс и направих пътьом няколко снимки...
Малко преди да вляза в историческия център се разкри подобна гледка... сега предполагам можете да си представите за какво става дума, когато ви споделих, че там споменаването на обект с историческа стойност означава да бъде потънал в мръсотия и боклуци...
И така, малко след като преминах тези нечистотии, пред мен се откри и входа към някогашната крепост и седалище на испанската власт в страната...
След като се премине през тази входна част на крепостта се стига и до останките от някогашната крепостна стена, която дели вътрешния град от останалата част на някогашна Манила...
Веднъж прекосили някогашната крепоста стена се озовавате във вътрешната част на крепостта, където и до сега изглежда живеят хора и се намират сградите интересни за туристите, които споменах в началото на пътеписа...
Неусетно се достига и до църквата Свети Августин, която е и една от забележителностите на историческия център на Манила...
Малко след като се подмине църквата Свети Августин се достига и до Катедралата на Манила, която е и най-голямата католическа катедрала в страната...
Катедралата ми направи добро впечатление и ме заинтригува. Затова си направих и труда да я посетя отвътре и да направя, разбира се, и няколко снимки.
Пред Катедралата на Манила се намира и сградата, в която се помещава префектурата на града...
След като се премине през тази част на Интрамурос се достига до Fort Santiago и Паркът Ризал. Прави впечатление, че някои от сградите в комплекса на Fort Santiago все още се ичползват... Тази сграда например е все още щаб на Военноморските сили на Филипините:
Точно срещу тази сграда използвана днес от Военноморските сили се намира и входът към Fort Santiago. Преди да се достигне до руините от времето на първите колонисти в града се преминава през Парка Ризал.
Постепенно се достига и до останките от арката на Fort Santiago:
От вътрешността на историческия комплекс се открива и гледка към реката пресичаща столицата Манила:
След като обходих Интрамурос, тръгнах обратно към хотела, но по пътя обратно към града се откриваха подобни гледки…
Накрая достигнах и до хотела, който беше разположен в бизнес района на Манила, който изглежда така…
Така завърши и моята разходка из този интересен азиатски град, който явно бе и град на големи контрасти.
Вълнообразно
Зарадвах се като видях постинга ти! И има защо! Както обикновено хубав и увлекателен, за малко познати ,екзотични места! Браво!
цитирай
2.
анонимен -
Признавам си, че Манила ми звучи ...
22.05.2012 05:52
22.05.2012 05:52
Признавам си,че Манила ми звучи екзотично и нямах реална представа за това място.Ти, както винаги си описал и показал реалността точно и със симпатия.Поздравления и благодаря!
цитирайtoninabog написа:
Зарадвах се като видях постинга ти! И има защо! Както обикновено хубав и увлекателен, за малко познати ,екзотични места! Браво!
Благодаря ти, Тони! Радвам се, че блогът ти харесва и че го очакаш с нетърпение. Напоследък работя много и все не ми остава време за нови постинги, но не съм се отказал да публикувам. Пътуванията продължават. Поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 51