Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2012 13:33 - Хавана, ден трети
Автор: travelaround Категория: Туризъм   
Прочетен: 2958 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 15.04.2012 21:29


    Третият ми ден в Хавана реших да бъде посветен на една средновековна испанска крепост построена на входа на хаванското пристанище с името – Сан Карлос де ла Кабаня (Fortaleza de San Carlos de la Cabaña). Тя се намира точно срещу града, разделена от един канал, който корабите използват за да влизат в пристанището на столицата.
     Това е комплекс от постройки от XVIII век. Строителството им започва през 1763 година по указание на испанския крал Карлос III. За кратко преминават в ръцете на англичаните, тъй като градът е превзет от тях, но след това са върнати отново на испанската корона в замяна на днешна Флорида. Крепостта, освен за отбранителни цели, е служила и като затвор както по времето на испанската власт, така и след отвоюването на Независимостта. По времето на управлението на Фулхенсио Батиста постройките са били използвани като затвор за военнопрестъпници. След вземането на властта от кубинските революционери през януари 1959 година, крепостта служи като главна квартира и щаб на новата власт. Там са проведени и съдебните процеси срещу военните престъпници, предатели и доносниците на властта на Батиста... нещо като нашия Съд на отечествения фронт след идването на комунистите през 1944 година..., а някои казват, че историята не се повтаря, хахахаха...
      Днес крепостта е част от исторически комплекс-паметник, който служи и като център за изложби и провеждането на културни мероприятия.     
      Станах в девет часа сутринта, както вече беше станало обичай и закусих с госпожа Мария, на която казах че на следващия ден ще тръгна към Тринидад – град разположен на югоизток от Хавана. Тя се опита да ми каже, че има още много неща, които могат да се видят в Хавана, но аз й отвърнах любезно, че нямам много време и не мога да си позволя да стоя на едно място дълго време. Естествено, като че ли тя беше заинтересована повече от конвертируемите песос, които можех да й дам, отколкото от моето опознаване на Хавана... хахахаха...
       И така, ако си спомняте в един от предишните дни си бях обещал да хвана една от лодките, които кръстосват канала на Хаванското пристанище, с която да стигна до Крепостта. Лодката е много стара и е използвана от обикновените кубинци, поради което билетът е доста евтин, туристи тук рядко се виждат. Друг начин да се достигне до Крепостта е с автобус предназначен за туристи, който тръгва от пл. “Хосе Марти” точно пред Хотел "Англия". Аз обаче предпочетох да отида там, където обиновените кубинци се предвижват всеки ден. Не знам дали си спомняте, но преди години в новините се заговори за кубинци, които са се опитали да отвлекат лодка от Хаванското пристанище, с която да се опитат да достигнат до Флорида и мечтаната свобода. Всъщност опитали са се да отвлекат лодка подобна на тази, която аз взех. Били са екзекутирани от полицията още на пристанището – може би за назидание на останалите мераклии за свобода. Поради това, преди да се влезе в лодката има полицаи с детектори за метал, които ще проверят джобовете и чантата Ви. В първия момент се зачудих защо има такива драконовски мерки за сигурност за пътуване от не повече от 10 минути по някакъв тесен канал и след това се сетих за тази новина от близкото ни минало... Режимът не забравя нищо, явно... 


Можете да си представите какво е било отчаянието на хората, които са се опитали да отвлекат подобна лодка мислейки си, че с нея могат да прекосят протока делящ Куба от Флорида - живи... 



           Така изглежда и лодката от вътре, няма места за сядане. Всички пътници са правостоящи...



        Естествено, човек може да види и гордостта на кубинската индустрия точно в сърцето на Хаванаското пристанище, на отсрещаната страна на стара Хавана. Явно турситите трябва да видят че и Куба има преработвателна петролна промишленост. Не ви ли прилича малко на "Нефтохим" край Бургас или бившия, слава Богу вече в близката ни история, комбинат "Кремиковци" край София... хахахаха... явно нещата са едни и същи навсякъде по света...



           Плаването с лодката до отсрещния бряг трае около 10 минути и когато се слезе човек се озовава пред някаква железопътна гара с колоритното име - "Каса Бланка" (Белият дом). Мислех си че е изоставена съдейки по състоянието на влака, който беше спрял пред чакалнята, но скоро се оказа, че това е "напълно" действащ влак, тъй като навръщане той не беше вече там. Направих му няколко снимки... за спомен...





След като се премине през гарата човек се озовава в един приятен "работнически" квартал разположен на улица виеща се нагоре по хълма, на чийто връх е разположена и Крепостта . За да се достигне до върха се преминава и през главаната улица на квартала...







            И се продължава нагоре по криволичещата улица, откъдето се разкрива и гледка към пристанището на Хавана, сред тропическата растителност...









          Ако сте достатъчно смели и упорити да продължите изкачването си ще се насладите на това....



       Малко след като се премине през тази улица човек достига и до крепостта...








    Комплексът се разделя на две части. В първата част се намира платформата с фара, който служи за отправна точка на корабите, които се прибират в Хавана през нощта. В подножието му има малки сгради, в които сега бяха поместени много магазини с традиционни предмети и сувенири произведени в Куба, които привличаха много от туристите...








 

 
 


 
           Във втората част от комплекса се намират и основните сгради на крепостта, където явно някога са се намирали помещенията на испанските адмирали и военни, след това на английските пирати и пратеници на кралицата, следвани от испанските аристократи, генералите и полицията на Батиста, кубинските революционери съдещи "провинилите" се да помислят, че могат да бъдат свободни кубинци, а днес... по паважът на тази превърнала се културен център крепост... ходех аз... хахахаха...
    Oказа се че точно предишния ден е бил открит традиционния за това време на годината "Панаир на книгата" и все още в комплекса различните издателства представяха новите си книги пред хората, които бяха решили да посетят събитието. Изглежда наистина имаше интерес към това светско събитие. Не знам дали защото това е едно от малкото разнообразия, които кубинците имат, или просто защото посещенията са организирани. Видях много групи от ученици, които обикаляха из комплекса... Това ме кара да се замисля дали наистина интересът е истински или просто добре организиран...









 

 










           След като се уморих от кръстосването на Крепостта реших да си тръгна. Малко преди да стигна пред средновековния мост, който преминава над някогашния ров около крепостта видях много заведения, където човек можеше да седне и да хапне нещо и да пийне чаша бира. Естествено цените бяха в конвертируеми песос... недостижима цел за обикновените кубинци... Тъй като се бях уморил от пътуването с лодката и от кръстосването на крепостта, реших да седна и да ям нещо. Естествено, ако си мислите, че облужването е нормално, съжалявам, че ще Ви разочаровам. Порциите са доста минимални, а цената е доста солидна. От сметката, която ти представят не става ясно точно какво плащаш и дали си консумирал точно това, което си платил. Става дума за 20 конвертируеми песос, което е 20 щатски долара, за една кока кола, малко ориз и риба... Същото количество храна и същата разхладителна напитка в Сингапур струват 5 долара, което е около 3,95 щатски долара. Оказва се, че един обяд е по-скъп в Куба, отколкото в Сингапур... хахахаха... След като чаках сметката 15 минути, може би това е и времето, за което се бях нахранил, им оставих 20 конвертируеми песос без дори и да се опитвам да разбера точно какво плащах, едни южнокорейци на съседната маса се опитваха да разбулят мистерията, но без особен  успех и с много изхабени нерви. Аз реших да си спестя напразните обяснения и си тръгнах... ядосан.
         Преминах през моста, който преминава над някогашния ров, укрепващ крепостта от заобикалящата я местност и тръгнах към магистралата, която минаваше покрай нея, за да хвана автобуса и да се върна обратно в Хавана...



       Когато излязох на улицата преминаваща до Крепостта се откри и тази гледка:







       Хванах автобуса за туристи, струва 3 конвертируеми песос и билетът важи за целия ден, и тръгнах към центъра на града. Пътуването трае около 15 минути и отново се озовах на вече познатия площад "Хосе Марти". 
           Все още беше ранния следобед и не исках да се връщам в хостела и реших да пообиколя като за последно старата част на Хавана, но този път се стараех да избягвам турситическите места и реших да се поразходя из уличките където живееха обикновените хора. Ето какво видях...




























       Явно беше вече време да се сбогувам с Хавана и да тръгна към Тринидад...

 

 

 

 




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. анонимен - Вече си мислех, че няма да има про...
15.04.2012 23:24
Вече си мислех,че няма да има продължение на Кубинската ти авантюра.Хубаво е,че показваш места и улици извън туристическите маршрути,за да се усети истинския дух на града и живота на хората.Описанията са ти са пълни,подробни и изчерпателни.Благодаря!Очаквам снимки и разказ за Тринидад.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travelaround
Категория: Туризъм
Прочетен: 80542
Постинги: 15
Коментари: 64
Гласове: 51
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31