Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2012 17:16 - Хавана, ден втори!
Автор: travelaround Категория: Туризъм   
Прочетен: 3659 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 05.03.2012 11:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
            Умората и стресът от дългото пътуване и първоначалния ми сблъсък с начина на живот и порядките в Куба вече бяха започнали да отминават и на втория ден от пристигането ми в столицата на някогашния “Остров на свободата” се събудих значително по-отпочинал и зареден с енергия за приключения. Планът за разходка днес включваше: 1) Площадът на Революцията; 2) Националният паметник “Necrуpolis Colуn”, което всъщност е гробище, подобно на това в Реколета в Буенос Айрес, за което все се каня да разкажа, но все не ми остава време, но съм си дал обещанието да довърша разказа си за Буенос Айрес все някога; 3) Marina Hemingway и Vedado, това е кварталът на Хавана, където живеят богатите жители на столицатa. Там са разположени посолствата и дори една от резиденциите на Фидел Кастро. За съжаление от този квартал нямам много снимки, тъй като по улиците са поставени знаци, че правенето на снимки е забранено, чудя се защо ли?!        Преди да започна разказа си за днес обаче искам да ви предупредя, че ако някога ви се отвори път към Куба или която и да е страна на Карибите – снабдете се със слънцезащитни кремове с висок фактор. В Куба слънцето е тропическо, а влажността не е много висока (поне през месец февруари, това е тяхната “зима”). Поради това човек не усеща жегата, тъй като не е влажно и топло и не се чувстваш като в тенджера. Това ме беше накарало да подценя силата на слънчевите лъчи предишния ден, мислейки си че те не са чак толкова жарки и излязох без да се намажа със слънцезащитния крем, въпреки че се бях снабдил с един крем за бебета – 100% защита против слънце. Ако имате намерение да прекарвате цял един ден на открито обхождайки града – използването на слънцезащитен крем е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Казвам Ви го от личен опит. Когато се прибрах “вкъщи” след първия ден кожата ми беше зачервена, а вятърът примесен с морска вода така ме раздразни, че започнаха да ми се появяват малки пъпки от Слънцето, които сърбят ужасно!!! Ако не ми вярвате или пък си мислите, че преувеличавам – прилагам снимка. Ако не искате да изглеждате като мен по време на почивката си – използвайте слънцезащитни кремове, хахахаха...

image

   Ако имате страхове от комари и подобни зловредни насекоми – не се притеснявайте. Санитарният контрол в Хавана е наистина добър и комари в Хавана няма. Оказва се, че едно от достиженията на социалистическата им революция е именно доброто медицинско обслужване. Дори в къщите идва санитарен служител, който проверява дали имат определен препарат, който убива насекомите...
    И така, взех бърз душ, измих си зъбите, сложих джапанките, късите панталонки и една тениска и бързо-бързо се озовах в хола на госпожа Мария. Тя както винаги беше станала в 06:00 часа сутринта, за да изпрати внука си на училище и да приготви закуска на дъщеря си и вече ме очакваше в дневната за поредната порция разговор по време на закуска.
   Закуската беше същата като предишния ден, единственото разнообразяване в менюто беше сокът, който предишната сутрин беше от гуаява, а днес от ананас. Естествено аз въобще не се вълнувах от това – по-скоро исках да си поговоря с госпожа Мария и да добия по-широка представа как живеят обикновените хора в Куба. Седнах на масата и, признавам си, въпреки че не беше сервирала, си поисках кафе с мляко, тъй като сутрин съм доста зашеметен и имам нужда от някакъв стимулант, за да включа мозъка си... Естествено, тя не ми отказа, но видях, че го прави с не особено желание. След като го приготви и седнахме да си говорим се оказа, че там нямат прясно мляко, имат някакво мляко на прах, което разтварят. Всъщност, млякото се раздава в дневни дажби и то до определна възраст за децата. Тя ми сподели, че внукът й вече не получава дневна дажба от мляко, тъй като е по-голям от осем годишна възраст. Изглежда, че на децата по-големи от осем години вече не се полага мляко. Ако тя иска да му купи, естествено, то не е налично в магазините за обикновените кубинци. Трябва да се отиде в магазините за туристи, където обаче не приемат националната им валута, тя трябва да има в наличност pesos convertibles, които се набавят само с чуждестранна валута, т.е. чрез чужденците посещаващи страната им. Когато ми сподели този неизвестен за мен факт, се почувствах зле, че бях поискал мляко и кафе..., но тя бързо ме успокои, че тъй като съм й платил във валута, тя е могла да купи достатъчно.
      Тогава започна да ме разпитва как живеем в България. Как е след комунизма. Естествено, аз й казах, че еднозначен отговор на този въпрос няма. Колкото хора, толкова и мнения. Дадох й пример обаче с мен – човек идващ от семейство, на което храната на масата никога не е липсвала, но което не е имало кой знае какви финсови възможности или познанства с хора, които могат да взимат някакви решение. Двадесет години след като комунизмът падна, аз, източноевропеецът, си намерих що годе нормална работа, която ми позволява да пътувам и сега съм в Куба, плащайки във валута и разглеждайки страната им. Дали щях да мога да направя това независимо от това колко добре съм подготвен и колко “перфектно” владея чужди езици ако все още бяхме комунистическа страна?! Може би да, но може би не..., тъй като всички знаем, че в нашите “интересни” страни не само квалификацията е мерило за успех, за съжаление. Затова й казах, че за мен, несъмнено падането на кумунизма е положително, тъй като съм относително млад, образован и достатъчно смел да преследвам мечтите си. Споделих обаче, че хората, които са по-възрастни или пък имат определени задължения към семействата си или някаква друга отговорност в България, ситуацията не е чак толкова лесна, тъй като те често нямат кой знае колко широк избор, тъй като системата в България си остава една и съща, и това прави възможностите по-ограничени, но... за бъгарите, за разлика от кубинците, винаги има едно разрешение – изходът навън. Ако не можеш да намериш препитанието си или реализацията на мечтите си в България, винаги имаш възможността да ги потърсиш някъде другаде. Ако не ги намериш, винаги можеш да се върнеш... Имаш свобода да решаваш посоката на собствения си живот, нещо безценно!!! Тя се съгласи с тези думи и ми каза, че внукът й има голямо желание да пътува.
         Докато разговаряхме с понижен тон за всички тези наболели теми се почука на вратата и жената се изправи видимо притеснена, взе книгата, където първия ден ме бяха регистрирали с паспорта и националността ми, постави пет конвертируеми песос между страниците и отиде да отвори входната врата. Появи се някакъв мъж на средна възраст и започна да говори с нея. След около 5-10 минути госпожа Мария се върна на масата. Естествено, аз не сдържах любопитството си и я попитах кой е този мъж. Тя ми отговори, че това е имиграционният служител, който идва всяка сутрин, за да провери дали чужденците са по квартирите и дали има някакъв проблем с тях. Каза ми също, че неговия “бакшиш” трябва да бъде набавян редовно, тъй като служителите от имиграционните служби могат да станат прекалено заинтересовани в работата си и да налагат глоби. Познато ли ви звучи?!

       След като приключихме с разговора си, аз започнах да се стягам за предстоящия ден, тъй като трябваше да обиколя доста места, а те бяха малко отдалечени помежду си.
И така, взех раницата си, сложих вътре безценната карта, която бях купил предишния ден, фотоапаратът, бутилка минерална вода и бисквити и потеглих към новите места, които трябваше да опозная за деня.
     Оказва се, че площадът на Революцията, който си бях наумил да посетя днес, е малко отдалечен от старата част на Хавана и се намира на нещо като хълмова издигната част на града, откъде може да се види стария град и пристанището на града. Предишната вечер се бях опитал да стигна пеша дотам по улица “Нептун” следвайки картата, с която се бях снабдил. Оказа се че посоката е правилна и почти бях стигнал заветната цел, но улиците в тази част на града са малко объркани и не можах да изляза на определеното място. Въпреки това се натъкнах на централния кампус на Университета на Хавана, който е поместен в интересна сграда в колониален стил и се намира на нещо като малък площад, където се съединяват различни улици на нещо като хълм над града. Така и така бях стигнал до там, възползвах се да направя няколко снимки. 


image

image

image
               
        Предишната вечер естествено изкоментирах факта, че се бях опитал да намеря този прословут Площад на Революцията  с госпожа Мария и дъщеря й и те ме посъветваха този път да взема автобус на градския транспорт, Т4, който ще ме отведе директно на него. Спирката на този автобус се намира на площад “Хосе Марти” точно пред Hotel Inglaterra, една от първите забележителности, които бях видял предишния ден. Естествено хората вече бяха наизлезли по улиците и един млад кубинец беше започнал да продава закуски на улицата. Позната гледка..., хахаха...

image

image
  image

image
   
  Заговорих се ненадейно с един възрастен американец, който се оказа бил карал мотриса в метрото на Ню Йорк в продължение на 30 години, и сега, след като се е пенсионирал, обикаля евтините страни от Латинска Америка. Започнахме да говорим за доста неща, тъй като се оказа интересен събеседник и аз ненадейно изпуснах автобуса, хахахаха. Следващият тръгваше след половин час. Не исках да чакам повече и след като бързо се разделих с него хванах такси за голямата сума от 7 песос, което щеше да ме откара до площада на Революцията. Обикновено така става, когато се говори с непознати по улиците, хахаха...

image

image
  image

И така, след като преминах през тези премеждия достигнах до заветния площад. Там се намират – Народният театър на Куба, Министерството на вътрешните работи на страната, сградата на националната им телекомуникационна компания, сградата на официоза на комунистическата партия “Гранма”, паметникът посветен на националния герой Хосе Марти и сградата на президиума на републиката. Целият площад много ми заприлича на ансамбъла от комунистически здания в центъра на София – бившия Партиен дом, заедно с Президентството. Разликата е че в София тези сгради са в центъра на София и се сливат с архитектурата от 30-те години на миналия век, които някак си правят изникналите гиганти на сред София малко по-приемливи. В случая с Хавана този площад се намира малко извън централната част на града. Когато говорих с госпожа Мария, тя ми сподели, че строителството на площада е започнало още по времето на Батиста, преди Революцията от 1959 година, и е бил замислен да символизира гражданите на Куба, но след идването на Фидел Кастро на власт е бил преименуван на "Площад на Революцията" и са били построени всички сгради в познатия ни комунистически стил около него.

image

image

image

Въпреки, че паметникът посветен на Хосе Марти изглежда в комунистически стил, той не е построен по време на комунистическата власт. Строителството му е започнало в началото на 50-те години и е завършило точно преди идването на Фидел Кастро на власт. От тогава само интериорът е бил променян. Ако човек иска да влезе вътре и да го разгледа, трябва да заплати 3 конвертируеми песос. Ако иска да прави снимки, още едно конвертируемо песо, а ако иска да се качи с асансьора до терасата, където може да види Хавана от високо, още едно конвертируемо песо. Да, социализмът е и капитализъм, хахаха... Забравих да кажа, че монументът е и най-високата точка на Хавана.

image

image

image

             Това е и гледката, която се отваря към града от върха на тази кула-паметник:

image

image

image

Когато се слезе отново на площада могат да се разгледат сградите посторени около улицата заобикаляща този монолитен площад, построен, за да впечатлява. На фасадата на сградата на Министерството на вътрешните работи естествено е поставен лика на Че Гевара с известната негова фраза: “Hasta la victoria siempre” (“До победата завинаги”).  

image

            До самата сграда на Вътрешното министерство се намира и Телекомуникационната им компания, на която е поставена още една сентенция от революцията: “Vas bien, Fidel”. Този път фразата принадлежи на Камило Сиенфуегос, един от сподвижниците на Фидел Кастро по време на военните действия по взимането на властта. Неговото име не е толкова известно, тъй като е починал още през 1959 година след като самолетът, с който е пътувал от Камагуей за Хавана изчезва в Атлантическия океан и никога не е намерен. Естествено, той бързо се превръща в герой и съмненията за това как е починал започват да се разпространяват из страната. Има всякакви версии – от това, че е бил убит от Кастро, до това че самолетът е бил свален от Кубинските военновъздушни сили вземайки го за вражески самолет. Повечето историци приемат тезата, че смъртта му е настъпила в резултат на нещастен случай, тъй като той е бил доста лоялен към Фидел.  

image

         Така изглеждат двете сгради и част от бетонната площадка пред тях, съставляваща площада видяни от върха на Паметника  Хосе Марти:

image

          На същия площад се намира и сградата на Народния театър на Куба, който изглежда много невпечатляващо и не знам точно какво се поставя там. Истинският културен живот се развива в старата част на Хавана. В хотел Англия има зала за представления, където се поставят хубави представления на кубинския балет. Една от туристките, която посещаваше страната бе отишла една от вечерите на подобно представление и каза, че е било наистина много добре направено. Аз исках да отида с нея, но за съжаление в последния момент се разминахме и след това не успях да я намеря в претъпканото фоайе. 

image

image
  Когато се изкачите на върха на Паметника Хосе Марти можете да видите и сградата на Президиума на републиката, която се намира точно зад него. Естествено обикновените туристи и нормалните кубинци не са допускани на площада пред сградата. Снимките са разрешени, но от паметника на Хосе Марти. Помолих една от униформените полицайки да ми направи снимка пред сградата, но тя ми каза, че не й е позволено. Както и да е, сградата не е нищо особено, но все пак ми се искаше да овековеча лика си пред зданието поддържащо комунистическата власт в страната преди да са настъпят дълбоките промени, които ще преобразят основно тази страна. 

image

   В близост до Вътрешното министерство и сградата на Телекомуникационната им компания се намира и Народната библиотека, която по-скоро прилича на някаква правителствена сграда, отколкото на Народна библиотека. Както и да е, направих й няколко снимки:

image

image

          В съседство на тази сградата се намира и централата на официоза на кубинската комунистическа партия – “Гранма”. Името навярно Ви звучи малко особено. Кубинците са решили да кръстят вестника така, тъй като това е било името на лодката, с която Че Гевара и други анархисти са дебаркирали в Куба в източните провинции, за да започнат въоръжена революция срещу режима на Батиста. 

image

image

image

           След като се поразходих около бетониия ансамбъл от сгради и асфалтът на голямата улица заобикаляща площада реших да се отправя към Националния паметник “Necrуpolis Colуn”, който също беше в списъка от местата, които трябваше да посетя в кубинската столица. Това гробище всъщност се намира в квартал Vedado, който е в близост до един от богаташките квартали на Хавана. Разликата между този квартал и старата част на Хавана е от земята до небето. Сградите са значително по-поддържани, може би поради факта, както таксиметровата шофьорка ми каза, че в този квартал живеят много генерали и приближени на режима установен от Фидел. Там се намира една от резиденциите на Кастро, както и сградите на много чуждестранни дипломатически мисии. В същия квартал има и военна база. Жената, която караше таксито ми сподели, че армията на Куба е огромна за мащабите на страната... Не знам дали е така, но наистина по улиците на Хавана, а и по пътя за Тринидад няколко дни по-късно можеха да се видят много униформени войници. Дават впечатлението, че са многобройни. Униформите им са добре скроени и изглеждат сравнително нови. Явно в армията се инвестира. Имам само няколко снимки от този район на Хавана, тъй като по улиците са поставени знаци, че снимките са забранени и след всичко, което ми се беше случило на границата само преди няколко дни ме обезкуражи да нарушавам каквито и да е правила в тази страна. Представете си, ако аз, един нищо и никакъв турист се чувствам така, можете да се досетите как се чувстват обикновените хора, които нямат възможността да си тръгнат... 

image

image

image

image

image

image

           Из този квартал, има улица, която се нарича "Пето авеню". По времето преди Революцията от 1959 година, само представителите на американските компании както и богатите кубинци са живеели там. Сега там живеят хора, които имат роднини в САЩ и получават безценната валута от своите семейства във Флорида или пък генералите от армията на Кастро...
       И така, слисан от подобни мисли стигнах до Националния паметник “Necrуpolis Colуn”. Това е гробище в типичния латиноамерикански-католически стил, хахахаха..., не знам дали такъв стил в гробищната архитектура съществува, но подобно гробище има и в Реколета в Буенос Айрес и изглежда много подобно на това в Хавана. Оградено е със стени, а вътре има всякакви крипти и гробове на известни личности. Не всеки може да бъде погребан там. В това гробище на Хавана е погребан известния поет от кубински произход Алехо Карпентиер. 

image
 image

image

image

image
  image
  image


image
  След като се поразходих из този град от крипти и паметници, взеха да ме депресират и реших да се ориентирам към излизане от това място. Точно пред входната част на гробището започват доста жилищни сгради и видях някакво заведение за хранене. Вече беше станало следобед, а аз бях закусвал само в къщата на госпожа Мария и реших да седна да хапна един хамбургер със сирене и шунка и пържени картофки с кока-кола, хахахаха... дори и при липсата на Макдоналдс, докарах откъм меню, хахахха... Докато плащах хамбургера и колата продавачът ме заговори и ме попита от къде съм. Отговорих му, че съм от България. Тогава той възкликна, че е бил в Украйна и че му е харесал Бисер Киров. Аз прихнах в смях и му казах, че този господин е наистина много добър певец, но вече принадлежащ на една отминала епоха. Стана ми приятно обаче че все пак знае нещо за България. Естествено последва и въпросът как се живее сега в България. Отговорът – добре за едни, зле за други, както навсякъде.

image

               В същия район се намира и пресечката между 23 и 12. И тук има история. На това място през 1961 година, след опита за инвазия на САЩ в Залива на прасетата от април същата година се обявява социалистическия характер на кубинската революция. До тогава кубинските революционери не знаят на къде да се ориентират, но постоянната заплаха за революцията им от страна на САЩ ги принуждава да потърсят подкрепата на СССР. Естествено, следва и Карибската криза от 1961 година, когато Никите Хрушчов се опитва да постави ядрени бойни глави на Острова на свободата, естествено блъф, целящ да се постигнат отстъпки в Берлин. потърпевшите – обикновените кубинци. В момента на кръстовището на 23 и 12 улица е поставен малък паметник, който отбелязва, че това е било мястото на обявяването на Куба за комунистическа страна.

image

image

image

image

image

       Започнах да се изморявам от този район, колкото и по-поддържан да е той от останалата част от Хавана, той си остава някак отделен от старата част на града, но ми направи впечатление, че там хората са по-спокойни и не гледат на туриста като на ходещо златно килче. Това някак потвърди колко малко е нужно тази страна да бъде изцяло трансформирана и да се превърне в едно приятно за посещение и живеене място.
     Тъй като оставаше още време до вече превърналата се в традиция вечеря в хостела на господин Моралес, реших да се върна в старата част на Хавана и да се поразходя там преди да се прибера. Направих няколко снимки:


image

image

image

image

image

image

image
  image

  image

image

image

image
  Неусетно вече се беше стъмнило, а аз се бях озовал отново пред el Capitolio. Наистина разликата между Vedado и центъра на стара Хавана а потресаваща. Не само в състоянието на сградите, но и в отношението на хората. В старата част на града, може би и защото е туристическа зона, местните се опитват да ти предложат от класове по салса, до сексуални услуги, причаквайки те на всеки ъгъл в надежда да измъкнат безценната ти валута. Това усещане, примесено с разрушаващите се сгради, дава някакво усещане на безпомощност и отчаяние примесено със светлините на нощна Хавана и последните лъчи на залязващото Слънце... Тръгнах обратно към хостела.





Гласувай:
8
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
03.03.2012 17:20
С удоволствие следя пътеписите ти!
цитирай
2. анонимен - Здравей,
03.03.2012 19:23

А замисли ли се какъв би бил острова на Свободата сега, ако така "бленуваната" Свобода не бе победила тогава ................ може би Райски остров.........????
цитирай
3. travelaround - Здравей!
04.03.2012 05:55
toninabog написа:
С удоволствие следя пътеписите ти!


Радвам се, че ти доставят удоволствие!!! Приятно ми е и че коментираш!!!!
цитирай
4. travelaround - Здравей!
04.03.2012 05:56
анонимен написа:

А замисли ли се какъв би бил острова на Свободата сега, ако така "бленуваната" Свобода не бе победила тогава ................ може би Райски остров.........????


Направо не ми се мисли, защото ще ми стане тъжно. Радвам се, че си тръгнах от там...
цитирай
5. анонимен - Явно това ти пътуване си е истинско ...
04.03.2012 19:59
Явно това ти пътуване си е истинско приключение.Очаквам с нетърпение продължението.Много интересно и увлекателно пишеш!Продължавай!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travelaround
Категория: Туризъм
Прочетен: 81945
Постинги: 15
Коментари: 64
Гласове: 51
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930